Свидетелства

Ще разкажа свидетелството ни така, както съм го преживял. В един мразовит ден на месец февруари 1996г. Евангелската петдесятна църква в гр. Русе провеждаше евангелизация с екипа на брат Илия Миланов. Замръзналият град беше здраво затворил вратите си за нас. Единствената свободна зала, която успяхме да намерим, с Божията помощ, беше киносалонът на наскоро приватизираното русенско кино „Цанко Церковски“. От няколко години той беше затворен и без никакво отопление. Хората, дошли на евангелизацията, стояха прави, за да не сядат върху студените дървени седалки. Когато брат Илия прикани към молитва за изцеление, малката сцена пред екрана се изпълни с народ. Молитвата още не беше завършила, когато един мъж на около 60-годишна възраст, когото бяха докарали с автомобил, започна да обикаля салона бягайки и викайки с пълно гърло: „Има Бог, има Бог!“. Господ беше изцелил болните му крака. Аз стоях в дъното на залата, изпълнен с възторг от действието на Божествената сила. Бях забравил напълно за нас и за собствената ни нужда. До този момент имах направени две изследвания, които показваха пълен стерилитет. Съпругата ми бе преминала през гинекологична операция и шансовете за забременяване при нея бяха намалели наполовина. След края на службата хората бяха започнали да си тръгват, бързайки час по-скоро да напуснат студения салон. Аз стоях във фоайето, а докато всички излизаха, брат Илия продължаваше да се моли персонално за отделни хора. Тогава си спомних нашата нужда. Това беше последният момент, а може би и последният ни шанс. Изтичах бързо при него, за да представя нуждата ни. Успях! Божият служител постави ръка върху утробата на съпругата ми, молейки Бог да я отключи, за да ни даде това, за което бяхме копнели от много време. След общо 9 години чакане, Бог отговори на молитвите ни и ни подари дете. И ето ни днес, с нашия син – абитуриент. Това сме ние – семейство Косеви. А славата принадлежи на Бога. Разказа Атанас Косев, заедно с Илияна Косева и Богдан Косев.